Apr 23, 2014, 8:38 PM

Черен ангел 

  Poetry » Phylosophy
390 0 0
Погалих я с любов, от разстояние -
крилете ù ранено се отпуснаха,
говореше несвързано, не знаеше,
че сенките се плъзгаха по устните
и дебнеха до входа на душата ù -
сълзите се надбягваха в очите ми,
дали ще има мост между сърцата ни
на прага между сила и безсилие?

 

Във черно ме посрещна моят ангел
изгубен в лабиринта на звездите си...
Но вярвам пак, че Бог ще ми я върне
преди да са пресъхнали сълзите ми.

 

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??