Черен сняг
Седни до мен да ти разкажа
това, което не веднъж си чула.
Навярно съм ти неприятна,
но това не ме интересува.
Страхуваш ли се, че ще видиш колко зная
за живота му, за който знаеш.
Сигурно за мен ти е загатвал,
колко съм го наранила,
с това търси само милостта ти...
Жална си ми, млада, толкова наивна,
иска ми се да мога да те спра...
но ти ме гледаш с насмешка,
за това, че си ме „победила".
Грешиш! Не е така!
Единствена, аз съм се спасила,
а давех се в сълзи,
но изплувах от бездната,
в която виждам, че пропадаш...
Ти си мислиш,
че искам да го върна,
но знай - на снимка неща да го зърна.
Да, сега съм лошата в очите ти,
а той е най-добрият.
Живееш, знай, в един измислен свят,
от който искам да те върна,
в него има прекалено цвят,
но черни са контурите напълно.
И черен е снегът в косите,
а в счупеното огледало се не виждаш.
А пълни са с писък и очите,
но очи са, как да викат...
Истината вярвай, ще изплува,
дано преди това не се удавиш.
Моето царство днес не тъгува,
параклис от болка само му направих.
P.S Сега спомни ли си за кого ти говоря?
26.01.2009 г.
© Надя Георгиева All rights reserved.
)
