Jul 1, 2011, 9:16 AM

Черга за обич 

  Poetry » Love
928 0 21

Аз шиех черга от бял пух и вплитах

земната пръст с топлината и солите.

Кога и да минеш по нея – да литваш,

но пак да достигаш до своите корени.

 

Чергата стана по-чиста от изповед.

Рози садях, скубах тръни и бурени

и вярвах, че някога цвят ще разлистят,

защото невярата грях е. На другите.

 

Бавно се сраснахме с мойто очакване.

Харизах ти чергата, щом ме откри.

Изсъхват сълзите, отдавна изплакани

по белия път между сивите дни.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??