Черна дупка
Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква
забравила молитви и олтари,
и всяко „Боже“ във зародиш секва,
удавено от рани и товари.
И чакам дупката да се задави
от всички пътища изядени,
да рухне и да ги стовари
пред нозете ни – прерязани.
Тогава може да те срещна,
или пък ти да срещнеш мене.
и някак стихията насрещна
в любовен валс да ни поеме
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
