Черна Коледа - Четвърти Коледен Творчески Фестивал
Черна Коледа
Онази черна Коледа върни,
когато ми откраднаха Душата!
Хукна да я търсиш и взриви
следите си! И още те очаквам.
А пак е Коледа и пак гори
прозорецът на зъзнещите чувства.
Сърцето пърха в гърбави мъгли.
Проплакват свещи в тръпнещите пръсти.
Очаквам чудото на Рождество.
Завивам залъци-целувки в мисъл.
И в спомена лежа като в легло.
Ще се завърнеш, ако си орисан.
Прибирам всяка капка светлина,
и всеки къс от миналата мъка.
Не искам да пристигнеш сутринта,
а аз да нямам слънце за прегръдка.
О, нека Коледа да продължи,
докато Слънцето замръзне, а Земята
се срони като коледни трохи.
И нека я кълве без жал Луната.
Така надеждата е още жива ти
отново да се върнеш със Душата.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
