Jul 22, 2006, 12:56 AM

Черна луна

Poetry

2.2K 0 10

Черна луна...
По дърветата капе греховност.
Стенат сенки в нощта.
Късат дрехи и плачат...
Съдбовно.
Няма лунна пътека.
Само дива мъглата се стели.
Вдишвам нейния дъх.
Къс олово сърцето уцелил.
Полудявам от страст.
Днес Лилит дращи в моята кожа.
Как е влязла не знам.
Иска май с нелюбов
да ме накаже.
Кучка горда със нрав,
по-жесток от стомана
студена.
Нежно цвете. Жена.
Нещо диво.
Съдба.
Просто - цяла вселена.
Черна луна...
Зов, съсирващ се в моите вени.
На парцали валят
думи страстни,
погребват се в мене.
И не мога да спя.
Цяла нощ ще се раждам...
Умирам...
Първична душа -
непокорна и зла
самодива...
Ех, Адам бил е мъж...
Непокорни жени не понасят
древни, днешни мъже ...
Те за тях са загадка опасна.
Нека бъда Лилит!...
Ти Адам, стой далече от мене,
ако искаш над мен
да налагаш пак своето Его.
Аз съм Черна луна,
ти си моята сянка... Вградени
в две души,
две тела
без начало и край.
Споделени...
Като ябълков цвят
в двете шепи на Господ се роним.
Аз без теб?!
Ти - без мен?!
Няма начин...
Ти знаеш...
Чак до ада със теб ще се гоним .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РаддаР (Раддар ДарраД)

Лунно -божественно!

2019-05-29T23:11:48+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Опасно нещо си пожелава твоята лирическа героиня. Та Лилит е с половин човешко, половин змийско тяло и с изгарящи очи. Всъщност, тя се причислява към демоните... Интересна идея имаш.

2006-07-22T17:46:45+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поздрав, Гентиана!

2006-07-22T17:28:53+03:00
Gentiana (Геолина Стефанова)

Не го приемам като упрек, но нали знаеш , Лилит не е била от покорните.Май на горкия Адам не му е било леко, преди да му създадат Евичка.

2006-07-22T17:24:14+03:00
Gentiana (Геолина Стефанова)

Радвам се, че ви харесва .
От мъжка гледна точка съм съгласна с теб, Светли.Имаш право да не си съгласен

2006-07-22T15:01:45+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0