Черна пешка
Черна пешка
Ти, бялата царица си на царя.
Аз - черна пешка. Най-обикновена.
Със мене само пешки разговарят
и все ме ръчка някой със остена.
До царя ти не мога да се вясна.
Край него все са – топ и офицери.
И пипне ли го някой друг натясно –
рокада с тях той все ще изнамери.
Страхливец ти е царят. И измамник.
И крие се зад пищната ти хубост…
Как искам да го пратя във изгнание,
а тебе – цяла вечност да те любя.
За тебе си пробивам път в тълпата
и все във теб очите ми са взряни –
напред и по квадратче през дъската,
вървя, сред всички черни гологани.
А черен гологан се, знай – не губи.
Дори и със сърце на черна пешка.
В параден строй – с флигорни и със туби,
вървя към тебе в битка нечовешка.
И всичко аз по своему разбирам –
не ми е нужна чуждата победа,
но царя ти щом спипам и матирам –
за тебе ще съм твоят цар, последен.
