Mar 12, 2021, 7:03 PM

Черна вдовица

  Poetry
576 0 0

Тревогата като паяк черна вдовица
те дебне все едно си някаква мушица
паяжина в часовете на деня е спуснала
и секунда от него не е изпуснала.

 

Че ще се нахрани със теб е ясно
и чувството жив да те изяде е ужасно
а хванала те един път в своята паяжина
и  отровни зъби в плътта ти е забила
ще те пусне, когато последната капка
живот от теб ще е изцедила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....