Mar 12, 2021, 7:03 PM

Черна вдовица

  Poetry
574 0 0

Тревогата като паяк черна вдовица
те дебне все едно си някаква мушица
паяжина в часовете на деня е спуснала
и секунда от него не е изпуснала.

 

Че ще се нахрани със теб е ясно
и чувството жив да те изяде е ужасно
а хванала те един път в своята паяжина
и  отровни зъби в плътта ти е забила
ще те пусне, когато последната капка
живот от теб ще е изцедила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...