Черни думи – бял кахър
Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита,
с лустро тъничко и лак.
Щом не питаш, да си питал,
питаш ли – тиради пак.
Даже и не е омраза,
просто завист. И го знам.
Царят гол е – се доказа
и без чувство е за срам.
Кой каквото казал, писал,
нека пише – ден и нощ.
Щом денят му има смисъл,
ако пошъл е и лош.
Ха, седни и напиши го,
щом се смяташ за добър!
Зли душици – под индиго,
черни думи – бял кахър.
Що ли писах, губих време?
Шепа думички за тях.
Графоманът в мен не дреме
и умира си от смях.
Скуката ли ги побърква?
Откровено ми е жал!
Вдигам вече втора църква,
все от камъни и кал...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
