Черници и дуди
В моите сто и двайсет шкафа подредих
камбани, котки и женски
истории.
В бял шкаф сложих кукли-дивачки,
плач и рев на приказни герои.
В червен шкаф мушнах река, лавина,
кентавър, равновесие и билети
за Чунцин.
В син шкаф скрих мравуняка
на сънищата, сънувам нелепости,
тежки зелени антени и техните проводници,
сънувам как ме удря слон
със задния си крак.
В жълт шкаф положих пера от
питомна патица, барабан и шега,
която хапе като куче.
В оранжев шкаф сложих рога
от самотен бик, древноримски магнетофон
и писмо, адресирано до росната трева.
В зелен шкаф поставих сгъваемо
столче, с което ходя за риба,
аз съм поетеса-рибарка.
В черен шкаф скрих премълчана пепел,
вълци, които ще ме изядат и
човек, който се мотае из центъра.
В бледорозов шкаф наредих наведени
ветрове, разкрепостени богове,
черница, чиито плодове, наричани Дуди,
винаги са ме разсмивали.
В сив шкаф поставих съсънка, родена
от благородна кал, спомен от любовна нощ.
В кадифен шкаф скрих самонадеяност,
палма-асансьор и моята котка.
Страх ме е да не бъде опозорена от
котараци-подлеци.
© Светла All rights reserved.
!!
