Черно и бяло
Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма!
Не се среща и чистото бяло.
Радостта ни превръща се в драма,
а след драмата – в ново начало.
Дори чувствата чисти, невинни
нямат граници само два цвята.
Цветовете – творения дивни,
в полукръг разпростира дъгата.
А когато се ражда свръхнова
или бебе щастливо проплаче,
те се смесват менливи отново
и животът започва всезначен.
Между бяло и черно протича,
потъмнява и пак се избистря.
Предвещаващо пролет кокиче
в чернозема над сняг се разлиства.
© Иван Христов All rights reserved.
