Jan 27, 2007, 2:05 AM

черно море

  Poetry
2.2K 0 2
 
Name



Морето сърцето ми плени
морето със сините вълни.
За него аз копнея
и замислена вървя към кея.
Чувам на делфина крясъка
и усещам под пръстите ми пясъка.
Луната вече е изгряла
и пътя ми е начертала.
Красотата, красотата
се запечата във душата.
Да, това е Черно море,
изглеждащо като синьо поле.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Пимпилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...