ЧЕРНОГЛЕДСТВО
Живот, оглеждам се във теб!
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия,
но той пресъхнал, горкия!
Отивам художник да ме рисува,
това не е портрет, ми се стру
Тръгвам и изгрева с устни да целуна,
а той за мен залепна до дома ми!
... искам да стигна хоризонта и мечтата...
те избягали... от мен... в далечината...
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия,
но той пресъхнал, горкия!
Отивам художник да ме рисува,
това не е портрет, ми се стру
Тръгвам и изгрева с устни да целуна,
а той за мен залепна до дома ми!
... искам да стигна хоризонта и мечтата...
те избягали... от мен... в далечината...
© Мариола Томова All rights reserved.
