Aug 9, 2007, 9:38 AM

ЧЕРНОГЛЕДСТВО

  Poetry
697 0 5
Живот, оглеждам се във теб!
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия,
но той пресъхнал, горкия!
Отивам художник да ме рисува,
това не е портрет, ми се стру
Тръгвам и изгрева с устни да целуна,
а той за мен залепна до дома ми!

... искам да стигна хоризонта и мечтата...
те избягали... от мен... в далечината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....