С "Да пием" започват много поети.
"Да пием" за нас, за живота, смъртта!
Уж доста съм чел, но така не прочетох
"Да пием за моята вярна жена"!
За тази, която без грим ни посреща.
По нощница, рошава, с подути очи
и слуша от стълбите как се изпращаме -
пияни, брадясали, малко след три!
Ето ни в кръчмата - прегърбени, гърбави.
Спорим със себе си и черпим нощта.
Пишеме стихове, които не помним...
Подарък за нечия бедна душа! ...