ss67 (Свилен Стоев)
13

Aug 16, 2012, 10:05 AM

Червена планета

Poetry » Other

1.2K 0 4

Червена планета

Красива и млада

жена

с ирландска

огнена коса

и океан

искрящи лунички

обядва

в ресторанта.

Тя е

като една

червена планета,

пробила

земната орбита.

Наоколо

хората,

недоволни,

я прострелват

със погледи,

защото

попива

цялата светлина

на ресторантския

салон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Чудесна поезия, много неординерна и грабваща!

2012-10-13T16:56:02+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Много фино, много!

2012-10-12T14:23:35+03:00
janpi (Ив Го)

Б... м.. му!! Кво е тва чудо , кво е тва произведение на изкуството. Не трябваше ли да има малко рима...???

2012-08-20T15:41:02+03:00
rozza (Радка Миндова)

Като гледам твоята, Свилене, само стои, ама пак недоволни от нея.

2012-08-18T06:39:02+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0