Jun 14, 2009, 6:28 PM

Червена роза

  Poetry » Love
863 1 0

Когато някога назад се върнеш
и изплуват спомените ти
за тези днешни дни.

Излез до магазина за цветя,
вземи една червена роза

и остави ми я пред входната врата.

Без име, без послание дори...
само нея ми сложи,
аз щом я видя, ще зная, че си ти.

И ще се усмихвам
с розата в ръка,
защото ще знам, че съм създал
хубав спомен в твоята душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...