Когато някога назад се върнеш
и изплуват спомените ти
за тези днешни дни.
Излез до магазина за цветя,
вземи една червена роза
и остави ми я пред входната врата.
Без име, без послание дори...
само нея ми сложи,
аз щом я видя, ще зная, че си ти.
И ще се усмихвам
с розата в ръка,
защото ще знам, че съм създал
хубав спомен в твоята душа.
© Павел Димитров Все права защищены