ЧЕРВЕНО ЦВЕТЕ

Градинката пред блока е сива като мозък,
пълен с мечти за червени цветя.
А градинарят е зомби,
с торбички под очите, напоени като тези за чай.

Ще намеря неговата душа.
Може би е наградата в опаковка от снакс...
Ако успея нейното зрънце
нейде навън засадя,
ще поникне плачеща върба,
пълна с’ сълзи за червени цветя.

Ако ли не, по погрешка ще глътна душата му.
Узнал, от срам ще почервенея и ще остана в сивата градина,
неподвижно, чакайки си наказанието - да бъда откъснат от някого.
А зомбито ще снове нагоре-надолу, търсейки в сивото спомена за своята пролет.