Feb 6, 2013, 3:02 PM

Червено и черно

  Poetry » Other
1.6K 0 3

Червено слънце залязва,

черна нощ тихо настъпва.

Чевени облаци се пръсват,

черни небеса ги обвиват.

 

Черна болка ме измъчва

и душата ми разкъсва.

Червени очи ме пронизват,

в моите спомени проникват.

 

Черна мъка ме задушава,

червена треска ме изгаря.

Черна бездна се издълбава,

червена свещ бавно догаря.

 

Черни тръни се увиват,

червени цветя увяхват.

Черен кристал блести,

червен огън пламти.

 

Червена светлина ме обгръща,

черен страх целият ме поглъща.

Кърви рана червена,

руши стихия черна.

 

В червен тежък плащ съм обхванат,

с черни окови съм затиснат.

В червени вълни се разбивам,

със черна злоба аз умирам.

 

юли 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уникална творба !!
  • Разполагам в нас с тази негова книга, но не съм я чел. Все пак има пряка връзка между нея и стихотворението, тъй като веднъж като погледнах нейното заглавие в мен нахлуха различни мисли, чувства и видения, а те по принцип не са никак весели, и се родиха тези стихове.
  • Стендал

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...