Feb 6, 2013, 3:02 PM

Червено и черно 

  Poetry » Other
1384 0 3

Червено слънце залязва,

черна нощ тихо настъпва.

Чевени облаци се пръсват,

черни небеса ги обвиват.

 

Черна болка ме измъчва

и душата ми разкъсва.

Червени очи ме пронизват,

в моите спомени проникват.

 

Черна мъка ме задушава,

червена треска ме изгаря.

Черна бездна се издълбава,

червена свещ бавно догаря.

 

Черни тръни се увиват,

червени цветя увяхват.

Черен кристал блести,

червен огън пламти.

 

Червена светлина ме обгръща,

черен страх целият ме поглъща.

Кърви рана червена,

руши стихия черна.

 

В червен тежък плащ съм обхванат,

с черни окови съм затиснат.

В червени вълни се разбивам,

със черна злоба аз умирам.

 

юли 2003

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уникална творба !!
  • Разполагам в нас с тази негова книга, но не съм я чел. Все пак има пряка връзка между нея и стихотворението, тъй като веднъж като погледнах нейното заглавие в мен нахлуха различни мисли, чувства и видения, а те по принцип не са никак весели, и се родиха тези стихове.
  • Стендал
Random works
: ??:??