Червено слънце залязва,
черна нощ тихо настъпва.
Чевени облаци се пръсват,
черни небеса ги обвиват.
Черна болка ме измъчва
и душата ми разкъсва.
Червени очи ме пронизват,
в моите спомени проникват.
Черна мъка ме задушава,
червена треска ме изгаря.
Черна бездна се издълбава,
червена свещ бавно догаря.
Черни тръни се увиват,
червени цветя увяхват.
Черен кристал блести,
червен огън пламти.
Червена светлина ме обгръща,
черен страх целият ме поглъща.
Кърви рана червена,
руши стихия черна.
В червен тежък плащ съм обхванат,
с черни окови съм затиснат.
В червени вълни се разбивам,
със черна злоба аз умирам.
юли 2003
© Виталий Георгиев Всички права запазени