6.02.2013 г., 15:02

Червено и черно

1.6K 0 3

Червено слънце залязва,

черна нощ тихо настъпва.

Чевени облаци се пръсват,

черни небеса ги обвиват.

 

Черна болка ме измъчва

и душата ми разкъсва.

Червени очи ме пронизват,

в моите спомени проникват.

 

Черна мъка ме задушава,

червена треска ме изгаря.

Черна бездна се издълбава,

червена свещ бавно догаря.

 

Черни тръни се увиват,

червени цветя увяхват.

Черен кристал блести,

червен огън пламти.

 

Червена светлина ме обгръща,

черен страх целият ме поглъща.

Кърви рана червена,

руши стихия черна.

 

В червен тежък плащ съм обхванат,

с черни окови съм затиснат.

В червени вълни се разбивам,

със черна злоба аз умирам.

 

юли 2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникална творба !!
  • Разполагам в нас с тази негова книга, но не съм я чел. Все пак има пряка връзка между нея и стихотворението, тъй като веднъж като погледнах нейното заглавие в мен нахлуха различни мисли, чувства и видения, а те по принцип не са никак весели, и се родиха тези стихове.
  • Стендал

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...