Червено вино снощи пих
ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада.
Нали бедняк съм изнурен,
заспал под листопада,
дано осъмна някой ден
в прегръдките на Влада.
Царе, делете си света! –
от Варна – до Невада!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Влада.
Не ща да гледам във зори
и Атина Палада! –
по устните ми щом гори
целувката на Влада.
Върви си, мрак! – и светлина
да плисне – даже в Ада.
при мен ще слезе не Жена! –
а Бог ще води Влада.
И в нощ – катранено добра,
по-тъмна и от Ада,
ще пиша с ангелски пера
за нея – стих за Влада!
Министри, депутати спят
и ври под тях площада!
По дяволите да вървят,
а аз – при мойта Влада.
От никой чародей не ща
ни прошка, ни награда!
ще му поискам три неща –
и първото е – Влада!
Да ме прощава Робърт Бърнс –
и нека да не страда!
Това бе просто моят сън с
момичето ми – Влада!
© Валери Станков All rights reserved.
