За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото,
от напъна ми вдъхновен,
защото
с какво да изненадам Тото,
на който зорко е окото
за всеки римен дисонанс
и като рицар на перото
отделя плява от зърното, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up