За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото,
от напъна ми вдъхновен,
защото
с какво да изненадам Тото,
на който зорко е окото
за всеки римен дисонанс
и като рицар на перото
отделя плява от зърното,
щом кълн проточи куц романс;
каквото
и да омеся от брашното
за именния ден на Тото,
не торта със изтънчен вкус
ще стане. Както и тангото,
объркаш ли го със хорото,
се получава хърбав блус
Ех, Тото!
Весел празник!
и благодарско за благодарската балада:)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244360
© Росица All rights reserved.
а и на поетите обществото!