За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото,
от напъна ми вдъхновен,
защото
с какво да изненадам Тото,
на който зорко е окото
за всеки римен дисонанс
и като рицар на перото
отделя плява от зърното, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация