Много думи нанизах
в колиета различни.
Много листи изписах
под диктовки всевишни.
Мина тази година
като песен на птица.
Като миг просто мина.
Беше ярка звездица.
Утре почвам отново.
Листът чист ме зове.
В мен гори буен огън,
топлината расте...
Много искам да пиша
за любов и успехи,
как Родината диша,
за доброто в човека...
Нека случи се. Нека!
Пожелавам си слука!
Ха честита и лека!
Лошото да е дотука!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
