"Честните Марийки от долната махала"
Генка Богданова
ГАНА:
Маро, дружке, добра среща!
Идвам с клюката гореща.
Щях да си строша краката
щом научих новината.
Най-напред при теб се спирам,
първа да те информирам,
друга да не ме превари,
че нали сме дружки стари…
МАРА:
Добра среща, мила Гане!
Старост, пуста да остане,
вкъщи ме е приковала,
нищичко не съм разбрала.
Казвай, бързо новините!
Нищо не остава скрито.
Виж, кафенцето ми кипна,
сядай и на теб ще сипна!
ГАНА:
Щях да дойда уж за кратко,
но с кафенце по е сладко
да побъбрим под чардака.
Новината ще почака…
МАРА:
А, така не може, Гане,
казвай, вече я подхвана!
ГАНА:
Да ти кажа ли, не знам?
Маро, малко ме е срам -
за сина ти се отнася.
Казаха, че се занася
със съседката Марина,
а мъжът й се спомина,
има –няма – три недели.
На лозята ги видели,
как въртят любов гореща.
И не било първа среща…
МАРА:
Нищо вярно няма, Гане.
Черна болест да ги хване,
дружке, селските клюкарки!
Ръсят клевети без мярка.
Аз пък чух да се говори
край комшийските стобори,
че твоята снаха Невена,
била булка „развалена”.
Много шарела с очите
и си вдигала полите,
де намери, дето свари
и пред млади и пред стари.
Нямала и капка срам!
Даже шепнеха си там,
че с рога се е сдобил
твоя Недко - драг и мил.
ГАНА:
Млъквай, аз да не захвана
клюките за ваша Дана!
Уж във София се учи,
ама знаем що се случи.
Извънбрачно е родила,
Маро, щерката ти мила.
Тя, крушата, далеч не пада,
знаем те и теб от млада!
МАРА:
Ти пък да не беше честна?
Беше чак в града известна.
Мома стара си остана!
То добре, че с хитрост хвана
твоя будала Драгия,
че срама ти да прикрие.
ГАНА:
Туй ми било дружка стара!
Стига ми дроби попара
от лъжи и клюки разни!
Хич не се мъчи напразно -
цяло село те познава,
имаш на клюкарка слава.
МАРА:
Аз – клюкарка? Слушай, Гано,
чуй ме дърта повлекано,
скъсваме със теб достлука,
дружбата ни бе до тука!
ГАНА:
Тя разваляла достлука?
Я пръждосвай се от тука,
че дошла си ми до гуша!
Кой ли клюките ти слуша?
И кафето ти - помия,
само за хатър го пия!
МАРА:
Гано, вече прекаляваш,
млъквай, че ще съжаляваш!
Ти затуй ли се довлече
и започна отдалече
да ми клеветиш децата,
моя мъж и мен самата?
Пишеш ми се много честна,
пък си маскара известна.
Къш! Разкарай се от тук,
селски, миризлив боклук!
© Генка Богданова All rights reserved.
Ех, тези клюки... Разсмя ме. Браво!
