Честно
Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове
не са родители.
Честно саботирам самотата,
вдигнала те
в облака крайбрежен
и танцува ветропоказател,
който сочи
всичката ти нежност.
Тази и която не разбираш...-
Пръстче върху лятната ми фиба.
Всяка моя фибра
е мастило.
Шепот на изгубената мида.
Падам от хамаците
на слънцето.
Пясъкът студено ме прегръща.
Твоите прозорци
гледат влюбено
дългата ми памет като къса.
Винаги е светила
в стъклата им
лудата ми анонимна воля
в тихата ти западна тераса
залеза за обич
да измоля.
Свързани произведения
Comments
-
"Всяка моя фибра е мастило"💖
-
Стойчо, приятелю, преди се дразнех на коментарите ти с лична насоченост, а днес се разсмях, но не позна - обяснение в неизбежност е😜
Благодаря ви, приятели! -
Разкош!
-
Хубаво...
-
Усетих се като човек, попаднал в същинския рафтинг на твоята бурна мисловна река от изненадващи образи и чувства! Ти си невероятна, Рени!😃 Доставяш екстремални асоциативни удоволствия на душата ми!💕🌹 Браво, миличка!👏
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
