RainaVakova
413 2666
2 дек. 2020 г., 10:08

Честно 

  Поэзия » Другая
529 8 5

Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове
не са родители.
Честно саботирам самотата,
вдигнала те
в облака крайбрежен
и танцува ветропоказател,
който сочи
всичката ти нежност.
Тази и която не разбираш...-
Пръстче върху лятната ми фиба.
Всяка моя фибра
е мастило.
Шепот на изгубената мида.
Падам от хамаците
на слънцето.
Пясъкът студено ме прегръща.
Твоите прозорци
гледат влюбено
дългата ми памет като къса.
Винаги е светила
в стъклата им
лудата ми анонимна воля
в тихата ти западна тераса
залеза за обич
да измоля. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Всяка моя фибра е мастило"💖
  • Стойчо, приятелю, преди се дразнех на коментарите ти с лична насоченост, а днес се разсмях, но не позна - обяснение в неизбежност е😜
    Благодаря ви, приятели!
  • Разкош!
  • Хубаво...
  • Усетих се като човек, попаднал в същинския рафтинг на твоята бурна мисловна река от изненадващи образи и чувства! Ти си невероятна, Рени!😃 Доставяш екстремални асоциативни удоволствия на душата ми!💕🌹 Браво, миличка!👏
Предложения
: ??:??