Четвърт педя до върха
/на моите ученици/
Земята се върти, но не е кръгла –
напомня архаичен, зейнал кратер.
Навярно Питагор се е объркал
преди самият той да е препатил.
Над хоризонта яхнали по облак,
светът сега ви идва до колене.
На прага сте на своето дълбоко,
там полетът се свежда до пълзене.
Към подвизи невръстни и горещи
то, егото, предълго ще ви дърпа.
Амбиции, успехи, скъпи вещи...,
пресмятате как вързани са в кърпа.
Възходът след геройство се заплаща.
Не с всеки срив нозете губят почва.
И не защото искам да ви плаша,
но изпитът едва сега започва.
От стръмното до смърт ще се боите,
но то е ваше – девствено и пъстро.
Ще се надбягват нощите и дните.
Бразда на всеки времето ще кръсти!
Май нямам ръководство за живота,
с което от беди да ви предпазя.
Признавам си – щом тръгнете, в окото
една прашинка майчински ще драска.
Да бъдете Човеци ви орисвам!
Орисвам ви оттук докрай, защото
най-смисленият връх е в тиха крива,
отляво – четвърт педя под реброто!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
