Jan 9, 2009, 12:47 AM

Чистота

  Poetry » Love
668 0 2
Моя малка красавица,
в ръката с кошничка,
носиш ми плод в чиния от слонова кост,
даваш ми свойта любов на поднос.

Де да можех сега
да избърша всяка твоя сълза,
да напръскам твоето лице с роса,
да сложа бисери и перли в твойта коса.

Ти плачеш сега наранена,
сама пред твоя строг господар,
нека мойта душа да е дар
за този страшен тиран.

О, твойте окови ще паднат
над тялото ми хладно,
ще ме погледнеш ти жадно,
с твойта глава на мойте гърди,
ние вечно заедно ще спим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брато, моля ти се просто спри да ми пишеш коментари.
  • Не само красавица, а и еквилибристка...
    Извинявай, обаче - буквалист съм - си представих как се носят кошничка, чиния с плодове и поднос.
    Ми... трудно е...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...