Читалище свидно
Бях много малка, когато пристъпих
през прага висок - светиня за мен,
когато от рафта прашните книги
покриха ме сякаш с нежен сатен.
Протягах ръце. С очи ги прегръщах,
а после разлиствах с обич и с плам,
чрез тяхното слово света аз поглъщах,
някак далечен, но истински, прям.
Вдишвах дълбоко. Пълнех гърдите
с този вълшебен и скъп аромат,
който ще помня до края на дните
както най-дъхав... хлебен комат.
Читалище скъпо, в селцето ми родно,
прозорец ми стана от слънце облян,
през който надничах и тайно мечтаех,
да се докосна до всичко без свян.
Чрез теб се научих, що е Родина,
с танци и песни в мига споделен.
Детството чудно отдавна премина,
но си ми свидно и в днешния ден.
© Таня Мезева All rights reserved.
