yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
Feb 7, 2011, 11:16 AM

Чорба от коприва 

  Poetry » Love
1387 0 12

Прекипяваше дълго червеното
вино в очите на залеза.
И в копанка със зелено варено 
- коприва, спанак или лапад - 
ако трошнем сирене в нея,
ще видиш - това е достатъчно.
Двамата залци да топнем 
на чувствата в зрялата сладост.
Бъди ми, бездомнико, гост,
този сипей до вкъщи е стръмен,
поседни на трикракия стол,
щом вържа на питката пъпа
и кълчищен месал задъхти,
пухне пара, въздишне от гордост,
и разстели уханни мъгли
над софрата ми скромна и проста,
ще приседна тогава и аз
до коляното дясно на Бога.
Две свещици в иконостаса
да припламнат и колкото могат
да ни сгреят в собата здрачна
и огледат в очите ти тежки
на молитвата трите разкрача.
А след нея, удавени в грешност,
да се стапят ръцете ни слаби
и да стене на възел меракът.
А пък утрото нека забрави
да пусне на слънцето ата.
После дълго с теб да вървим
наобратно преди хоризонта,
откъдето се пръкват съдби
и потегля наново животът.
Там да спрем и светът покрай нас
до копривено жарко да свети,
до зелено, с най-чистата страст,
на която докрай сме обречени.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Майстор си, Валя! Колко мисли събуди в мен! Благодаря ти!
  • Вкусно... ))
  • Добре дошли и похапнали
  • "Прекипяваше дълго червеното вино в очите на залеза."

    От първия ред ме грабна! А и ме подсети - да пусна и аз едно стихотворение за това колко важна и в моя живот е била копривата!
  • Невероятно хубав е стихът ти! С удоволствие чета и препрочитам!
  • Привет!
    Това ми е така познато и мило, събудиха се спомени от време отминало но неизстинало....
    Благодаря за прекрасния стих!
    Поздравления!!!
  • Нахрани душата ми с поезия. Благодаря!
  • "наобратно преди хоризонта,
    откъдето се пръкват съдби"

    Почти тръгва сърцето ми с дъх на копривено
    през бурена спомен назад(наобратно)
    И навярно възможно е (и е вече измислено)
    И е вече написано.Вечността е прекрасна.

    Ръкопляскам,Валя!В сърцето ми влезе.
  • Няколко пъти прочетох, да осмисля образите и да се насладя.
    „...щом вържа на питката пъпа...„Красотичка! А от това зелено варено запреглъщах.
  • !!!!!!! (нямам думи) !!!!!! Аплодирам!
  • Вкусих - нещо ,което не се прави за всеки,и най-вече от всеки!!!!
  • Комплименти за чудесния стих, Вале*!
Random works
: ??:??