Nov 24, 2015, 9:49 PM

Човек!

1.1K 0 0

Лична награда е за мен това

да бъда усмихната, да бъда звезда.

Да намигам на живота,

да го ръководя ей така,

както сама си реша.

 

Лична награда е това

да имаш семейство, да имаш мечта.

Но кога ли ще се получи така

да мога да въртя своята си съдба

на малката си ръка.

 

Та нали животът е за всеки,

неговата игра да може да си я ръководи,

да си е сам за него си на върха.

Пожелавам на всеки да постигне това,

да си спечели сам обичта.

 

Да може да лавираш, да може да играеш,

да четеш, да можеш да се издигнеш,

да се сетиш за това,

да изгрее слънцето в твоята душа

и в същото време да бъдеш човек.

 

Човек е този, който се държи добре

не само към себе си, а и към околните.

Умее да цени, да уважава

и сам никога да не остава.

Да може сам себе си горд да нарече.

 

Човек е онзи, който грее

и който на трудностите не реве,

а смело преодолява всичко,

наречено коварно житие

и напред продължава.

 

Обичам трудностите, си кажи,

и го докажи и смело ги приеми.

Бъди приятел на всеки, наречен "човек",

бъди ценен и уважаван,

постигно го с лекота всичко това...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...