В мъглата плува силует
С разбита глава на паважа
Човек без име, без късмет
Невидима брънка от пейзажа
Вероятно е бил нечий слуга
Душа, на дребно изтъргувана
В очите му вече няма тъга
Намерил е свободата жадувана
Живот посредствен и без цел
От страдание и мъка заслепен
Достигнал вече своя предел
В свят безмилостен и студен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up