Човек без име

В мъглата плува силует
С разбита глава на паважа
Човек без име, без късмет
Невидима брънка от пейзажа

Вероятно е бил нечий слуга
Душа, на дребно изтъргувана
В очите му вече няма тъга
Намерил е свободата жадувана

Живот посредствен и без цел
От страдание и мъка заслепен
Достигнал вече своя предел
В свят безмилостен и студен

На кого му пука за човека без име
Дали някой за него ще ридае
Държейки ръката му, когато изстине
Или духът му самотен ще витае

И няма да има наказание, отплата
"Справедливост" е термин мръсен
Ще отбележат часа и лайняната дата
И ще го опее попа навъсен