Аз, просто едно малко човече,
в което се крие цяла вселена.
Стоя пред вас, но съм далече,
земя, наедно жива и изпепелена.
Граница между любов и омраза,
място отвъд злоба и доброта,
единица, на общото перифраза,
заключена в малка кутия широта.
В себе си крия сътворението,
в себе си крия всички вас дори.
Стигнал съм до прозрението,
докосна ли огъня, цял свят гори.
© Кристиан Михайлов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
