Човекът от кристалната река
Там, където слънцето залязваше на изток...
Сред хълмове величествени и неземни,
във тайнствени, забравени земи,
където и да минат сто години,
то нищо няма да се промени.
Там, където слънцето залязваше на изток...
... в селце, където падат бистрите води...
Живееха във тези земи хора,
които никога не водеха кавга,
за работа не чувстваха умора,
но бяха най-щастливи на света.
... в селце, където падат бистрите води...
... на водопадът, който къпе се във светлината...
Там беше щастието господар,
където звучни песни, като от тайнствен хор,
огласят тайнствената планина,
а чудни твари бродеха в гората -
със песните на еднорога, къпещ се в водите на кристалната река.
... на водопадът, който къпе се във светлината...
... струяща от недрата на самия свят...
Препускащ цял ден по широките поля,
на Земята – такава, каквато никога не е била,
в потока на времето, което сякаш никога не се е движело...
... струяща от недрата на самия свят...
... Светът на крайната Земя, където елфите избягаха от старата...
Сякаш свят на легенди и митове, но съвсем – реален,
като старата Земя – такава, каквато е била във времето непомнено от никого.
... Светът на крайната Земя, където елфите избягаха от старата...
... Там беше моят дом – където слънцето изгряваше от запад.
Където беше моят дом, преди безкрайното време да ме доведе тук,
с течението на кристалната река...
... там беше моят дом – където слънцето изгряваше от запад.
Там, където слънцето залязваше на изток,
в селце, където падат бистрите води
на водопада, който къпе се във светлината,
струяща от недрата на самия свят -
светът на крайната земя, където елфите избягаха от старата...
Там беше моят дом – където слънцето изгряваше от запад.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
