*от гледната точка на момиче*

Търсех ангел над мене да бди

Но случих на твоите сини очи

Не ясно небе, ни спокойно море

По-студени от лед в ръце на дете

Очите са път на човек към душата

Но в твоите виждам едно- тъмнината

Уви, мистериозна била красотата

Как можеш да си празнина в пълнотата

Съдба ли е то или грешка природна

У нас няма ни една прилика сходна

Допълват се те, пригодяват се някак

Едното - водата, а другото  - пясък

Що е то любовта ни без капчица тласък

Що е то този път без един завой рязък

Топлотата е нещо блажено, нали

Но щом двама сме с нея, един ще гори

Идеал намира се само в баланса

Без него са само нетрайни познанства

Лицето ти е на вид от стомана

Но и тя се топи, щом в ръце го аз хвана

Целувам те с думи, без болка ненужна

И без друго - на кого е тя чужда

Ела, стопли се охотно у мене

Отърви се ти от всичкото бреме

Много неща, освен думи, сплотяват

Ледовитият поглед също може да сгрява

С топлите чувства и лед се топи

Със всяка ласка и твойто сърце ще тупти

Пожарът на няколко пламъка става

А в същото време, ледът се поддава

И ето че две комбинации страшни

И няколко мисли, потайно опасни

От купчина тухли създават подслон

И къщата те ще превръщат в свой дом.