Apr 14, 2023, 10:07 AM

Човекът същият е днес, а утре

1.2K 1 2

Разпети петък е, да помним, да се молим!

Днес бе разпънат най-невинният роден.

Две хиляди години този ден го помним,

как наказан беше този, Спасителят на теб и мен.

 

И днес на кръстовете се коват невинни

и е тълпата същата, като тогава -

Където хвали после хвърля зли слова, обидни,

и на лъжи, и на измами вярва...

 

Дали след още толкова от време

човекът пак ще бъде грешен и без вяра?

Тогава даже спомен няма да е жив от мене,

но възможно е и всеки хора... да ги няма...

 

14.04.2023.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пътят към Господ е личен избор.
    Може да не личи от творбите ми, но съм вярващ, като моят избор е да не агитирам никъде за това, защото вярвам, че който търси, намира.
    А агитацията нека да я оставим за политиката и другите подобни човешки циркове и драми.
    Благодаря, Антоанета, за чудесно изказаното мнение и за отношението.
  • Хареса ми стиха. Всеки взима сам решението дали да вярва, или не. Доста известни хора са казали, че не вярват, че са атеисти. Дори са правили проучвания, че Възкресението е легенда.
    Светли празници!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...