Aug 29, 2015, 7:44 PM

Чрез небето - в душата 

  Poetry » Phylosophy
1141 0 2
Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност?
С надежда търся упорито
блестящо, малко кътче светлина.
Оставайки неоткрито,
връщам се към познатата вече долина.
Защо безнадежно търся доброта,
и вярвам в човека,
в неговата неопетнена чистота, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радица Божилова All rights reserved.

Random works
: ??:??