Чрез небето - в душата
Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност?
С надежда търся упорито
блестящо, малко кътче светлина.
Оставайки неоткрито,
връщам се към познатата вече долина.
Защо безнадежно търся доброта,
и вярвам в човека,
в неговата неопетнена чистота,
а след това отново
ниско свеждам своята глава?
Непрекъснато измъчвам мисълта,
опитвам се с вързани ръце-
от човека да извадя калта,
превърнала се в негово сърце...
И защо сега високо повдигам погледа
далеч от реалността,
търсейки някаква пощада
окрилена от безкрайността?
Въпреки че тъмна бе необятността,
за разлика от хората
носеше със себе мъничка звезда,
далеч, неопетнена от калта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радица Божилова Всички права запазени
