Radica
23 results
3126
2
4
Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...
1190
1
2
Когато мрак мечтите размаже,
и полята бледнеят в своите тъги,
ти хвани ръката ми нежно
и до изгрев с мен остани.
На сутрун, тогава, аз ще забравя ...
и полята бледнеят в своите тъги,
ти хвани ръката ми нежно
и до изгрев с мен остани.
На сутрун, тогава, аз ще забравя ...
799
1
4186
4
10
2852
3
Пеперуди, маргаритки и любов,
тъмна вечер, чаша от кристал.
Птици, посреднощен зов
пурпурно-златист воал.
Сподавен шум и тих ропот, ...
тъмна вечер, чаша от кристал.
Птици, посреднощен зов
пурпурно-златист воал.
Сподавен шум и тих ропот, ...
1540
1
4
Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата, ...
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата, ...
1219
3
6
-Вдъхновено от творчеството на Христо Смирненски
Очи търсещи надежда, търсещи живот. Души в преследване на добро и любов. Мечти, сърца, умове, оставени в хладни улици да търсят свойта топлина. Всички ние сме прашинки разпиляни по чудната повръхност на своята съдба “ ний всички сме деца на майката зе ...
Очи търсещи надежда, търсещи живот. Души в преследване на добро и любов. Мечти, сърца, умове, оставени в хладни улици да търсят свойта топлина. Всички ние сме прашинки разпиляни по чудната повръхност на своята съдба “ ний всички сме деца на майката зе ...
1710
2
4290
4
20
4301
6
18
В тихи нощи
Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост. ...
Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост. ...
1367
3
12
Отвъд хоризонта
Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни-
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни. ...
Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни-
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни. ...
1171
1
Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната - тя все още държи неподвижно ръцете ни.
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ...
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ...
2137
1
2
Хиляди молекули.
Хиляди лица.
Разпиляни за наказание,
навсякъде по света...
Години и столетия ...
Хиляди лица.
Разпиляни за наказание,
навсякъде по света...
Години и столетия ...
1131
1
2
Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
1482
1
6
Бягство
Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотичено празен кът,
душата ти превзел. ...
Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотичено празен кът,
душата ти превзел. ...
1386
2
Аз ще чакам...
Все ще чакам този ден,
макар и бил далечен,
мечтаейки как ще си до мен,
как живота става вечен. ...
Все ще чакам този ден,
макар и бил далечен,
мечтаейки как ще си до мен,
как живота става вечен. ...
1098
2
Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност? ...
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност? ...
1164
2
Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
1154
3
От едни тъжни очи - гледката на Римската империя
Скъпо дневниче, за пореден път ти пиша същата история. Обстановката не се променя. Още по-страшно е, нещата се влошават. Всеки ден умират хора, всеки ден биват измъчвани и прогонвани християните. Аз изпитвам гняв, бих искал да се съпротивим на силата ...
Скъпо дневниче, за пореден път ти пиша същата история. Обстановката не се променя. Още по-страшно е, нещата се влошават. Всеки ден умират хора, всеки ден биват измъчвани и прогонвани християните. Аз изпитвам гняв, бих искал да се съпротивим на силата ...
1550
1
Двама сред звездите
Вечер, когато звездите,
на небето затрептят,
ние самотно търсещи душите,
в миг очите ни ще заблестят. ...
Вечер, когато звездите,
на небето затрептят,
ние самотно търсещи душите,
в миг очите ни ще заблестят. ...
1216
3
Огледални чувства
Огледалните чувства на един поет,
изхвърчали от душата,
създават незабравим дует,
пълнейки с омайване сърцата. ...
Огледалните чувства на един поет,
изхвърчали от душата,
създават незабравим дует,
пълнейки с омайване сърцата. ...
1264
1
2
Деветият ден от апокалипсиса
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...
1821
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
