Чуденко-питанко
Чуя ли петел да пее,
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси,
много са, едва ги нося.
Не че вкъщи отговарят,
та затуй и ги повтарям.
Слънцето защо изгрява?
Хрупкав хляба как се прави?
Лесно ли върви стоножка?
Как се дялка свирка с ножка?
Как яйце кокошка снесе?
Слънцето къде залезе?
Зъбите защо порастват?
Раните ни как зарастват?
Патица с пера как плува?
Дядо ми защо не чува?
Що морето е пенливо?
Как сърцето е щастливо?
Баба ми защо е стара?
Как разцъфва минзухара?
Вятър без уста как духа?
Мечо мие ли кожуха?
Прасковата що мирише?
Китът под вода как диша?
Що е бял снегът през зима?
Как ли се яде за трима?
Щъркел жаби що обича?
Как капчукът пролет тича?
Кой измислил е водата?
Колко дълга е земята?
Кръгла ли е или плоска?
Как се става водоноска?
Как овцата дава мляко?
Що брада си има свако?
Котката защо мяучи?
Огънят вода как смуче?
Кой обича Кума Лиса?
Светофарът кой курдиса?
Питам, ах, защо ли питам?
Смеят се, не ме почитат.
Всичко чудно ми е, ново.
Те го знаят наготово.
© Милена Френкева All rights reserved.
