Чудеса за късогледи
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати,
на фокус всичко. Дебнене, игра,
на мене вятър шапката ми клати,
подхвърля ми от птиците пера.
Седя, мълча си. Много късогледа
и кой ме знае де ли съм била...
— "Иди на доктор, нека те прегледа! –
ми крясват. Май ти трябват очила"!
Не отговарям. Просто съм заета,
далече съм и тъй ми се мълчи,
живея си на моята планета...
За красотата имам си очи...
Денят поскръцва с кривите си кости,
а аз за бягство вече търся път,
де чудесата слънчеви и прости
дори за късогледите цъфтят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
