Чудесата навред ще протегнат зелени филизи
Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни,
и с копривен конец колко пъти го кърпих. За ден.
Знам все нявга небето над нас от тъга ще затътне
и ще плисне дъждът от надежда и обич роден.
И ще хукнат тогава реките, понесли на рамо,
яркоцветна дъга – към сърцата ни крехкия мост,
ще разцъфнат душите любящи. Потребен е само,
след пороя лъч слънчев. Дори неуверен и кос.
Чудесата навред ще протегнат зелени филизи,
ще надзърне с очи дъгоцветни в душите април,
и захвърлил хилядата потни и кървави ризи,
този свят ще е нашият. Както е винаги бил.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
