Чудо
Нощта се спусна с черен мрак
и пак градът заспива уморен
тихо е, само чайките крещят,
вълноломът стихва укротен.
С очи, немигащи, някъде стоя
тишината ме обхваща в прегръдка
смалявам се, издишвам и мълча
обзета от нерадостните мисли.
Любов ли бе, това което имах?
Или прикрити хиляди лъжи,
които като воденичен камък
тежат в сърцето и ме смилат...
Все някак ще се дигна пак,
ще застана силна на земята,
ще видя луната и звездите как
блестят и вечно ме окрилят.
Ще чакам новата любов
да дойде, вечна, дръзновена,
ще бъда кротък богослов
ще стана тиха и смирена.
Ще вярвам пак в големи чудеса.
Сърцето ми ще бие лудо,
в душата ми ще бъде белота,
в животът ми ще стане чудо!
© Tаня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дали новото чудо е, по-чудо от старото, кой знае! Поздравления за надеждата!
-
Поздрави Генек, Пепи!
-
Чудесно.
-
Чувствата лъжат мозъка: какво било - обикновено след време се разбира, като се уталожат.
Изненада ме, Танче, с тоя стих, поздравления! -
Чувствата лъжат мозъка: какво било - обикновено след време се разбира, като се уталожат.
Изненада ме, Танче, с тоя стих, поздравления! -
Благодаря Тони, Петя, че се спряхте при мен.
Поздрави! -
Животът е чудо, Таня. Също и любовта.
-
Много е хубаво!
-
Много силна поетична изповед. Чудото на любовта никога не свършва и всеки миг с някого това чудо се случва, за да не престанем да вярваме в него. Поздравление, Таня!
-
Благодаря Жени!
-
Каква хубава изненада ми поднесе с този стих, Танче!!!
-
Поздрави Niki!
-
Много ми хареса!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав уикенд!