Чудовище
Аз съм чудовище държано в тъмница,
жадно за букви и стихове нови.
Свободно излязло сред суха тревица,
години държано в железни окови.
Аз съм чудовище, но някак добро,
целувам небето, плача в нощта.
На старица помагам – нося ведро.
Лекувам невяра, пъдя тъга.
На спящите хора нося само добро,
завивам децата отвити в зори.
От кестена млад си правя перо,
мастило от стари, сухи сълзи.
Аз съм чудовище – свободно, навън,
жадно за букви и нови мечти.
За вас аз изглеждам – призрачен сън,
но още съм жив, мисълта ми лети.
21.10.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
