Чуй ме, тихо ще говоря!
Чуй ме, за теб сега се боря!
Чуй ме, докрай, поне веднъж!
Чуй ме, после всичко ти задръж!
Чуваш ли -
сърцето ми за теб как бие?
Чуваш ли -
как сърцето тяло ще убие?
Чуваш ли -
тежките му удари в нощта?
Чуваш ли -
как гори, като огън в пещта?
Чуй ме, небето със себе си ти нося!
Чуй ме, любовта ти аз не прося!
Чуй ме, имам този свят голям!
Чуй ме, ти си всичко там!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
