Dec 15, 2010, 8:41 PM

Чужди на себе си

  Poetry » Other
1K 0 1

Въртиш колелета в буксуващо щастие.

Чужда планета с всеобщо нещастие.

Въртиш идеали през високи препятствия.

Чужд си на себе си в свойто нещастие.

 

Несподелени мечти се търкалят по пода.

Чуждите трудности са храна и пред Бога.

Да живееш от нечие кратко препъване

ден подир ден и да смучеш, псувайки.

 

Предали себе си в своите действия.

Без разсъдък, без мисъл от свойте последствия.

Клатещи се тела в безгранично пространство,

лишени от съвест в незаклетото братство.

 

И стоят чужди на себе си сред планина от души.

Срутени кули сред малко искри.

Лумващ пламък сред ято безгласни.

Тътен страшен в глухота и сред пясък.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

  • А кой е Бог и що е богохулство? Възвишените любовни строфи дали не са равностойни по глупост? Огледайте се в обществото и вижте отражението си.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...