15.12.2010 г., 20:41

Чужди на себе си

1K 0 1

Въртиш колелета в буксуващо щастие.

Чужда планета с всеобщо нещастие.

Въртиш идеали през високи препятствия.

Чужд си на себе си в свойто нещастие.

 

Несподелени мечти се търкалят по пода.

Чуждите трудности са храна и пред Бога.

Да живееш от нечие кратко препъване

ден подир ден и да смучеш, псувайки.

 

Предали себе си в своите действия.

Без разсъдък, без мисъл от свойте последствия.

Клатещи се тела в безгранично пространство,

лишени от съвест в незаклетото братство.

 

И стоят чужди на себе си сред планина от души.

Срутени кули сред малко искри.

Лумващ пламък сред ято безгласни.

Тътен страшен в глухота и сред пясък.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А кой е Бог и що е богохулство? Възвишените любовни строфи дали не са равностойни по глупост? Огледайте се в обществото и вижте отражението си.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...