Jan 19, 2011, 2:01 PM

Чувам 

  Poetry » Love
643 0 4

Чувам как тихо

капките капят,

чувам как мило

думите ти мамят.


Чувам лъжите ти,

сладки и омайни,

чуй сълзите ми,

стичащи се безкрайни.


Защото беше ти - 

любов безмерна,

беше ти - 

светът безкраен.


Но измами ме

с омайните си рими,

оплете ме

в сладките си мрежи.


И знаех аз,

че тъй не бива,

но по теб - 

сърцето ми загива.


И чувам пак

как името ми викаш,

и милея пак

с ръце да ме обвиваш.


И знаех аз

за плана ти жесток,

но пак паднах

в капана ти суров.


Сега седя сама

пред празната камина

и една сълза-беглец

стича се по лице на мъченец.


Послепис: На човека, който открадна сърцето ми и го разкъса на милиони парченца. 

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??