Чувам
Чувам как тихо
капките капят,
чувам как мило
думите ти мамят.
Чувам лъжите ти,
сладки и омайни,
чуй сълзите ми,
стичащи се безкрайни.
Защото беше ти -
любов безмерна,
беше ти -
светът безкраен.
Но измами ме
с омайните си рими,
оплете ме
в сладките си мрежи.
И знаех аз,
че тъй не бива,
но по теб -
сърцето ми загива.
И чувам пак
как името ми викаш,
и милея пак
с ръце да ме обвиваш.
И знаех аз
за плана ти жесток,
но пак паднах
в капана ти суров.
Сега седя сама
пред празната камина
и една сълза-беглец
стича се по лице на мъченец.
Послепис: На човека, който открадна сърцето ми и го разкъса на милиони парченца.
© Ивета Ценкова All rights reserved.
