Чувам мрака как ме вика

Poetry » Other

428 0 0

Чувам мрака как ме вика!

Усещам как ме завлича

надолу! Не мога да се

върна нагоре, защото

нещо лошо ще ме погне!

Къде е по-добре да отида?

Не знам! Към мрака или

светлината и дали някой

друг ще ми избира съдбата?

Мощен е! Чувам как ми крещи!

И дали от мен ще се отлепи?

Какво направих за да ме завлече

надолу? Какво направих за да ми

крещи така? Може би не е виновен

света, а моята грешка към общността!

Автор: Захари Първанов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0